\"Добро утро, Тетевен\"! - нашепват листата.
Величествен изгрев обагря Червен,
а Острич прям смушква Трескавец в ребрата.
Встрани Петрахила ги гледа смутен.

Денят е неделя и всичко е тихо.
Камбана църковна звънливо запя.
Накипрени къщи целуват липите.
Пазарът от вчера стои онемял.

Хайдушка поляна насреща се шири
и гледа, замислена, чудния град.
Назъбени греят вековни баири,
а Тетевен сгушен блести, непознат.

По пътя колата пълзи мързеливо,
а Петко Страшника размахва ръка.
Отивам си, с болка в сърцето горчива,
но пак ще се върна. \"Прощавай, река\"!