Мога да побирам света в мислите ми, но обратното не.
Обичам музиката, кара всяка моя стъпка да живее, дори побеждава в най- натоварените дни.
Днес беше един такъв ден.
Вървях гледайки в земята. От време на време дигах глава за да видя, че целта идва по близо към мен.
Стигнах.
Там на морският бряг, когато съм напълно сама и всичко остава зад гърбът, мислите ми са най- обърканото присъствие. Гоня ги, но те ме нападат до онзи миг в който се предавам и решително избирам достигането ми до другата цел... Връщането на обратно.
Музиката... Свобода която ми позволява да не мисля, да отдам себе си във всеки звук...
По пътя ми не щеш ли една старица, създала си за цел да достигне до уютният си дом, беше спряла под сянчица с ръка на челото.
- Добре ли сте?
- Да чедо мое. Глътка въздух да поема и продължавам. Благодаря ти, че попита!
- С нещо мога ли да ви бъда полезна?
- Не, мила почти съм пред вкъщи.
- Мога ли поне да занеса чантата ви до някъде?
- Щом имаш желание. Живея ето там.
Взех чантата и отидох до схлупената и\' къщурка. Оставих чантата пред вратата и се обърнах. Старицата по някакъв интересен начин ме беше настигнала. Разтворените ръце за прегръдка ми напомниха милата ми баба. Приютих се с огромно удоволствие в гърдите и\', а тя ме целуна по челото.
- Бог да ти даде каквото поискаш мило дете и от здраве да не се отървеш! Добро си и ще бъде видяно...
От очите и се стече сълзица на радост, а после ми се усмихна и махна с ръка.
Осъзнах, че всъщност мислите ми бяха спрели и всичко се въртеше в тази кратка случка.
Удовлетворена от добрата си постъпка с усмивка напред и се прибрах в къщи...