Знам, че по-високо и от небето,
аз можех и без тебе да летя.
До там далече, чак докъдето,
звездите безмълвно блестят
за тебе… За тебе, избирах пътека…

Бездънна обич-крила ти пришивам
в необята ни, с лунните срещи.
А там високо, в небето красиво,
в обич пламнали звездните свещи
страст в небесата след нас да трасират.

Луднали, птиците пеят в зори.
Славея слушам, нейде далечен.
С песен за обич дано озари
светла посока в Пътя ни Млечен.
Тази чудна песен, Любов, ми ти подари.

По-далече, любими,  от там до където
си мисля, че бих могла да летя,
за тебе избирах все лунна пътека .
Там, де звездите безмълвно блестят -
високо-високо. Високо нощем в небето....

А там, високо, в небето красиво
в обич лумнали звездните свещи,
страстта ни в небето трасират.
Необята на нашите лунни срещи
от бездънна обич крила ти пришиват.

Светла песен за обич дано озари
посоката наша в Пътя ни Млечен.
Тази чудна песен ми ти подари -
що славей я пее нейде далечен,
със птиците луднали рано в зори.....

Високо - високо. Високо нощем в небето....