Не бих сменила... Не самата тръпка,
безпаметна, когато се отпускам
до унес отмаляла във ръцете ти…
Не погледа ти, който ме преследва,
привлича и омайва, преоткрива...
Не думите, които приковават,
напомнят, приласкават, обещават...
А онзи миг, когато във съня си
ръка протягаш, за да ме завиеш...
Така детето си загръща майка -
неосъзнато-топло, като ласка...
И грижата е истинска, безкористна.
И любовта е безусловна, чиста...

Не бих сменила с нищо, тези мигове...