Снежинка по снежинка се трупа снегът,
минута по минута минава денят,
а кога ще настъпи часът
когато ще вървим заедно, по един път?
Не стихва този болен глъч, боли до рана.
Живея с онези твои думи
\"Някой ден завинаги ще остана\".
Аз ще чакам, макар и да ме няма.
01.01.2003