Тогава, чак - Морето ще притихне,
с усмивка - на доволен... Воайор.
Сирените, ли? Само ще им смигнеш
и те ще ти посочват: Там - е Той...

Аз ще те видя. Само аз, повярвай!
Ще съм до най - прекрасната жена!
И вятърът, завистник ще е там, но,
сал с мъка ще прошепва: Небеса...

А ти пък ще пристъпиш из Света ми,
в курс - Лунната пътека - към брега,
знай, няма вече плажът да е тъмен,
в миг Щурчо щом подкара Песента...

Ръката ми - неволно ще докоснеш,
аз с устните си - твоите! С луд плам!
И двамата със теб ще бъдем Остров,
Рай, чуден... сред Вселена - океан.

Сега заспивам. Може да те срещна...
Сред сънища съм - с ангелски криле!
И събуди ме! В стихчето е грешката,
щом в някой Август дойдеш... наявѐ!