Тегне ми мисълта, че никога отново не ще те видя,
че от мен не ще имаш нужда повече, и аз от тебе.
В прегръдките ми, не би се сгушила както някога
в далечното ни детство под черешата.
Където влюбени един на друг си обещахме,
до края на живота си да бъдем неразделни.

Но ето, че някогашната череша я няма вече
на онова така скришно и потайно място,
където обещавахме си двама с тебе,
толкова неща неизпълними и далечни.

Калин Вълов