Преди да си изрекъл нещо,
идва Дявола и погва те зловещо.
Върти в главата мисъл черна
или пък прави ти душата лековерна.

В такива моменти се чудя,
какво ще спечеля и какво ще загубя.
Ако на мисълта си черна се отдам
дали така душата ще предам?

Окови тежки сложиха ми вече
с тях не ще отида на далече.
Преди мечтаех за земи далечни
за любов, за хора най-сърдечни...

Сега живеем в мътно блато
и отровата е вече злато.
Защо ни срещат днес обиди и неволи
а как да живеем днес и защо ли?

Ще дойде ли денят когато
всичко ще се върши простовато.
Не впримчени в недостижимите неща,
а да градим щастлив живот за нашите деца!