Пътища бели пред мен се простират.
Време е по тях да продължа.
Не отвръщай поглед,
не поглеждай в страни.
Колко болка в очите е скрита,
но и колко любов там блести.
Виж тъгата, сърцето разбито.
Виж и спомена за щастливите дни.
Не унивай. Не търси в теб вината.
Просто тръгвам. Не знам накъде.
Всички пътища водят в различни посоки.
А всъщност в една.
Да отида от теб най-далече,
за да запазя спомена за любовта.