Днес рано излезе онова момче,
на връх планината то покачи се
и глас извиси, чист като звънче,
песен за любов от там извиси се:
\"Ти шепот си
в теменужна вечер,
звезда си ти
в косите на нощта...
Дойдох с мечта
аз тебе да достигна,
да те докосна
с влюбена душа...\"
И по зелените ливади с горски цветя,
разля се тя чудна, дивна, вълшебна,
над малката къщичка горска прелетя,
сърцето на Селена докосна- целебна.
И от нежната песен привлечена,
преодоляла стресът си нощен,
затича бързо към върха увлечена,
подвластна на зовът и мощен.
Настръхна майката за нея уплашена,
на птица се превърна и полетя.
Тя знаеше, край пещерата затлачена,
там ще я причака силата зла.
Зареди с Любов крилете си силни,
издигна се високо, почти на върха.
Но злото изпрати дъждове обилни
и се измокриха нейните крила.
Тогава майката виком се провикна
\"Момко, спаси ти моята дъщеря!
Внимавай в пещерата да не проникне,
аз тук - пред нея, над вас ще бдя.\"
Дъждът се лееше като из ведро.
Момъкът затича надолу към Селена,
приюти я нежно до сърцето си добро
и тя почувства любовта му- вселена.
Така - сгушени, завари ги нощта
далече от селото, но и от пещерата,
където майката със своята душа
нахрани злото, но спаси дъщерята.
...................
Въздъхнах... А моята кафеварка спи
и навярно кафеени полета сънува.
Луната заприбира уморените звезди,
а по върхарите вече слънчев лъч танцува.
Аз вярвам във предопределеността,
че всеки с мисия е тука изпратен
да се мъчи, да люби, но да обича света,
за да открие Своя Път обратен.
...............
край
aza_9