Разходката му сред облаците продължаваше прекалено дълго, отскачайки от тях като че ли бяха трамплини, стреснато озъртайки се надолу към земята, очакваща го да се завърне от поредното пътешествие прищявка.
Уверено препускаше върху изгревите и залезите с разперена крачка, не пропускайки нито един детайл отбелязан върху небето, което за него вече бе просто площадка, по която да разиграва малките си теaтри.
Сядаше по средата на хоризонта със скръстени ръце, отпивайки от чаша напълнена със сензация от поредното приятелско здрависване на слънцето, кротко отпускайки се върху катастрофалния хоризонт на гамата от кипящи и съскащи цветове.
Разчупен на две половини, едната която не искаше да напусне небосвода и другата, която искаше да се приземи доло, там където бе неговият истински дом... там, където той все още можеше да вижда.
Веднъж, докато извършваше поредната дълга разходка по линията на изгряващото слънце, той се натъкна на нещо, което отдели вниманието му от всичко друго.
Малка цепнатина в облачната покривка, един малък илюминатор, през който се виждаше земята, виждаше се всичко, което той някога бе познавал, всичко, което той бе загърбил за да може да се настани на собствен трон на последните редове с места върху небесата.
Умът му бе замъглен, очите му се стрелкаха наляво и надясно, шеметно покривайки всяка частица пространство, попивайки картината, чието платно се бе увило около лицето му, не позволявайки му да диша, нито да помръдва... влачейки го надолу към прегръдките си.
- - -
Спънал се в забравата си, полетя надолу застинал... този път без чифт криле на гърба си.