Изсмуквам римите от мойте пръсти
и отначало, хич не ми върви...
От мене бягат думите чевръсти,
а и творбата ми се инати!

Най-трудни ми са първите два стиха,
докато ритъма се нареди,
и образите ми се заредиха,
и просто смисъла се изясни.

И след това нещата стават лесни,
когато думите се подчинят,
и най- покорно влизат в мойте песни,
а тръгнат ли, не могат да се спрат.

Разбира се аз малко се изсилвам,
но всичко общо взето е така...
Аз с ритмите и римите се милвам,
и нещо ги подхващам под ръка.

Понякога аз нощем се събуждам,
със изрази дошли при мен в съня,
запомня ли ги, аз не ги изпъждам,
от тез подаръци не се свеня.

А друг път аз извиквам рутината,
по-лесно е със нея аз разбрах,
Разхождам се  със нея из душата,
и гоня лепкавия страх.
 23.12.2012. София