Затихващите стъпки на жена
и чезнещия в пътя цветен шал
отиваха си с крачка непозната,
оставяха ми тежката печал.

Коя е тази дето си отива?
Сълзи ли чисти или тя е грях?
Дали при мен билА е тя щастлива
или раздялата я аз посях?

Със упрек премълчан ли тя замина,
фалшивите ли чувства долови?
Спестената ни обич ли истина?
Или не я разбрах сега, уви!

А звуците от стъпките громолят
и пътя заканително трепти.
Очите ми сега за дъжд се молят...
Душата ми за сбогом си шепти.