Смит бързаше и шофираше между потока от автомобили, като подгонен от изчадия... Бе платил на информатора с един златен медалион, подарък от дядо му. Семейна реликва принадлежал на знатна дама от времето на Луи 14.

  Но Бети му бе по-скъпа дори  и от всички скъпоценности на Земята!

Бе отвлечена от един негов състудент. Богаташче, чиито единствена цел и престой в колежа явно бяха да прави мръсотии и да трови живота на другите. И основното му занятие бе да преспи с всички момичета почвайки от красавиците.

Повечето сами си вдигаха полите, заради парите му, но имаше и такива, дето си държаха на достойнството.

Тогава тръгна слуха, че той използвал всички методи включително и отвличане, за да ги има за по веднъж.

Внимание, ухажване, мили думи, все по-скъпи уж небрежни подаръчета, покани за купони, екскурзии, обещания за любов, семейство и щастливо бъдеще!  Всяка поддава на нещо.    

А ако срещне сериозни откази ползвал и постиженията на биохимията.

В крайна сметка правел още един запис с “палавата” колежанка за колекцията и така контролирал своенравните си състудентки и всъщност всички.

А тези, които му бягаха го импулсираха още повече.

 

И един ден Бет изчезна.

Целият следобед Смит и звънеше, но тя не си вдигаше телефона. Накрая се усъмни и разтревожи сериозно. Тръгна да я търси.

Бет ходеше на тренировки по балет.

Едно момиче накрая му призна със страх, че е видяла как един мъж я носи през рамо и излиза с нея през задния вход на залата за тренировки. Била безжизнена, като упоена.

Изтичала и видяла черен джип марка МС-12.

Такъв имаше и Даниел. Когато разбра Смит тръгна да проучва, къде евентуално може да я е отвел.

Накрая разбра за семейна хижа в подножието на планината.

Тръгна веднага. Видя я отдалече между дърветата. Двуетажна с алпийски покрив.

Спря преди да я достигне и се запромъква между вековните дървета. Опасваше я висока тухлена ограда. Покатери се на едно дърво наблизо, плъзна се по клон, който висеше над оградата и с риск да се нарани скочи върху нея.

Видя в двора джипа на Даниел паркиран близо до басейн пълен  почти до половината с пожълтели листа от дърветата.

Започна да обикаля предпазливо къщата бутайки всеки прозорец за да види дали не е отворен и да влезе през него. Накрая един поддаде и той се промъкна.

Беше тихо. Чуваше се само равномерното тиктакане на часовник. Голям часовник от онези които са поставяли във фоайетата на къщите през деветнадесети и началото на двадесети век.

Намери стълбището към стаите на втория етаж и се запромъква бавно като любопитна котка.

Дочу стъпки и потракване на предмети. Доближи и видя през процепа на незатворената врата Даниел, който правеше нещо, като, че ли нагласяше камера на стойка.

После видя в края леглото два крака. Разпозна ги - бяха на Бет.

 

Тогава адреналинът нахлу в главата му и той блъсна вратата сграбчвайки Даниел за кръста. Паднаха и се затъркаляха на пода нанасяйки си и удари. Събаряха столове,, падаха чаши и други предмети.

В първият момент Даниел бе изненадан от нападението, но после се съвзе и двамата се хванаха за гушите.

Даниел бе взел превес и стискаше с всички сили врата на Смит забил яростно пръстите си в адамовата му ябълка.

И изведнъж Даниел закрещя с ужасяващ глас, пусна Смит и се хвана за главата.

 

 

 

- Не е честно - развика се Кю. –Ползваш забранена”магия”! Защо му блокира мозъка?!

- В крайна сметка аз решавам - избоботи един иначе приятен глас.

- Откакто ви позволих да си играете със съдбата станаха много поразии. Продавате си технологията, като забавна игра. Вярно е, сами открихте как да дърпате конците през времето, и аз уважих усилията ви, и ви позволих да правите малки корекции, но само  за добро, а вие почнахте да се правите на богове. Хем знаете, че ви виждам и пак! Нагли сте! Не си играйте със съдбата на хората от изминали събития! И въобще! Помолихте ме да се забавлявате. Добре, съгласих се, но само ако е безобидно и за малко смях.

- Чудо голямо! Някакви първобитни от двадесет и първи век.

- Няма значение от кое време са. Не трябваше да пускате толкова адреналин в това момче Смит! И въобще! Знаете, че е забранено, да правите такива груби намеси.

- Да ама Бо – Амфн също пусна разни неща в мозъка на  неговия играч - Даниел.

- Ти с него ли играеш?! Бо-Амфн - експерименталната структура от измерение 716!

- Да. Извадихме ситуация от един секретен архив и я пуснахме в играта - съдба.

- Знам, не ми обяснявай, само исках да чуя дали ще си признаеш преди да “заспиш”. Знаете цената на това нарушение нали, десет хиляди години самота.

 

 И щракна с два пръста.