Потрепваш, като стръкче лист
докоснато от вятъра,
натежало от навалелите капки дъжд,
като сълзите ти чисти.

Потрепваш, не от страх,
а от други навярно чувства,
умело прикрити зад усмивката ти
едва уловима.

Потрепваш, като листо огряно от слънцето,
рано сутрин от сланата  попарено.
Потрепваш в ръцете ми едва докосната,
сякаш цвете току що откъснато.

Потрепват устните ти червено-алени
щом с моите тях целуна ги.
Потрепва всека частица от тялото ти,
нощем, когато до мене заспиваш.

Калин Вълов