Рошави, немити бродим,

а вечно е утрото.

Отегчено спомените бурни гоним,

душата ни изгнива в пъклото.

Краката кльощави се влачат,

обущата разпрани стенат.

Сърцата ни отново плачат,

мечтите ни сковано дремят.

Загърбили оловният товар,

по зъберите остри балансираме.

Подхлъзнем ли се чака ни олтар,

от раждане обречени сме на умиране.