Спомена пак тук ме връща,
където бяха моите роднини,
на прага на старата къща
ме чакаха те,преди години.
Там печката стара бумтеше
и миришеше на вкусна вечеря,
баба тихо молитви редеше,
но вече нищо от туй,няма да намеря.
Днес всичко тука е опустяло
и никой вече не ме чака,
а времето сякаш е спряло,
чувствам сърцето ми как проплака.
И лястовиците вече не свиват гнезда,
няма никой на двора,
и се чувствам като във пустошта,
не минават даже никакви хора.
Само спомена гали сърцето
и ти олеква на душата,
само спомена ме връща в селцето,
спомена за огнището и топлината!
17.08.2012г.