Преди много време бях войник
със дървена сабя, с фуражка от вестник,
със стар и износен роднински чепик
и конче от клонче от стария лешник,
с костюмче ушито от мамин сукман,
обърнат наопак, почти като ново,
напето войниче, та цял атаман
за подвизи и люти битки готово.
А днес край леглото на един луднал чужд,
захапал живота със сетни усилия,
със дъх на отминалост и поглед луд
стоях и мълчах, покорна и мила,
Забравила война, от детските спомени,
поклащах глава и мълчах и мълчах,
Защо ли? Не знам, но мълчах кат прогонена
от спомена в който тъй дълго живях,
че сега ми е трудно дъх да поема
от гняв и безсилие... и от тъга
че няма го война със сабята, с коня,
… няма го, той днес умря.