Утихна някак странно тази нощ, поредната,
Остана само тишината да тежи.
Една муха се бори с лампиона ти,
а ти мълчиш, мълчиш, мълчиш.
Една след друга сваляш от плещите си
Натрупаната нежеланост и презрение,
Повтаряш си за сетен път мечтите си
и се залъгваш, че не си в забвение.
Разсъмва се, а ти се рееш още в спомени,
За твоето легло, за твоя дом… море,
За твоите деца и внуци… корени…
Разсъмна се! Изохка! Чух те. Станала си.
Безсънна нощ поредна? ... или не…