Ще дойдеш, зная. С дъжда.
Ще докоснеш съня ми,
с нежност ще го сториш.
И тишината ще се сгуши,
настръхнала, тъжна и копнежна.
А аз ще усещам дъха ти-
как ухае на лавандула и кафе.
Времето ще спре и ще остави следа-
още една кръпчица, съшита с обич.
Тогава ще притихна в сълза,
любов, прозрачна от светлина
и ще те поискам
като късче сладка зрялост.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}^{® vn}₎