Аз мога да остана в този миг,
във който глътвам дъх от вечност
а нощта да бъде само вик -
на слънцето, което е далечно...

Ти може да си просто тяло, храм,
ти може по-дълбоко да ме искаш,
но ти коя си- аз това не знам,
за себе си- не мога и да мисля...!

Прегръдката е вакуум а те чувствам    
толкова близка- сякаш си във мен,
в мига преди ръцете да те пуснат
скъсява се животът ми със ден!