Предвид на късния следобед,
не си го сложих на сърце.
Да легна в меката постеля
за мене беше по-добре.
Но то се случи и понятно,
не бях готов да е така.
Додето мигна и готово,
държеше моята ръка.
Не, нямаше къде да ида.
Да стъпя с босите крака.
Дори изпитах безтегловност,
люлееща ме под дъга.
Когато сетне се опомних,
бе малко късничко за мен -
Успяла беше да придума,
дори сърцето ми на плен.
Стефан Стефанов
20.08.2013 GBBG
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me