Предвид на късния следобед,

не си го сложих на сърце.

Да легна в меката постеля

за мене беше по-добре.

Но то се случи и понятно,

не бях готов да е така.

Додето мигна и готово,

държеше моята ръка.

Не, нямаше къде да ида.

Да стъпя с босите крака.

Дори изпитах безтегловност,

люлееща ме под дъга.

Когато сетне се опомних,

бе малко късничко за мен -

Успяла беше да придума,

дори сърцето ми на плен.

Стефан Стефанов

20.08.2013 GBBG