КОПНЕЖ Не познах родните места, не видях познатия пейзаж - сега с незнайна съм съдба след хилядолетен воаяж... Толкова очаквах с копнеж да се преродя на таз земя години милиони в летеж не заличиха заветната мечта... Добри хора тук ме приютиха дадоха ми шанс да оцелея, духа ми волен подкрепиха и продължавам да живея... Копнежът по прежното остана ще се върна в родните места – там, дето бях обичана, желана ще се върна и тогава ще умра... Мощно тегли ме голямата вълна към бреговете на Бялото море и дорде имам в очите светлина натам ще тегли и моето сърце... И кълна се аз, че ако мога и успея там да вкореня дълбоко моя род – ще започнем нова райска епопея, родени отново за щастлив живот...