Аз съм твоята сияйна катедрала,
плахо отваряш вратата
и коленичиш пред иконата желана,
смирено докосваш светлината.
Потъваш в кестеновите ми очи,
докосваш с пръсти бялата ми кожа,
изпиваш есенните ми сълзи
и потъваш в мойта ложа.
И хорът ангелски запява.
Въздишките - изгарящ звън
под свода любовта възпяват
и се преливат тръпнещо във полусън.
Пречистени във свят копнеж
даряваме един на друг
любов и вяра - водовъртеж...
И душите ни се свързват тук!
Руми