Аз искам да сме заедно
както никога досега,
но скъпа ще мога ли аз да те видя
по-красива от омъжена Луна
за небе, което в рая си отива
и до блясък да те съхраня
във ирис,
във душа-
писмо четливо...
Сега се боря със това, че ти си сън,
но трябва ли да се събуждам?!
Защото тука чакала е мене любовта,
която не може
повече да бъде чужда,
а минало е слънцето навън...!