В тишината съм.
И съм светлината,
потънала в две топли очи.
Есенната сълза съм,
която те целува
капвайки в сърцето ти.
Вярата съм, която те врича.
И пътищата които
кръстосват душата ти.
Тишината съм.
А ти си... Ти си любовта.

_{© Ванко Николов (Starkmaster} ^{® vn}₎