Четирсет дни, четирсет бели рози
ухания разпръскват, елексир.
Четирсет дни, на Бога все се молим,
душата чиста да изпратим в мир.
Ръцете ни, днес тебе не докосват.
Очите, замъглени от сълзи,
не виждат светлината, а жигосват.
Но бялото... от въздуха струи.
Изпълва ни със Вярата, че утре
денят от слънчеви лъчи огрян,
в сърцето ни Доброто пак ще пусне
и то ще стане, сбъднатият блян.
Че злото от любов се най-смалява,
че в този свят е силна обичта.
Приемем ли, в душата ни изгрява
звездичката... зад Синята луна!
На нея ще разцъфват бели рози,
трептящи със листенцата-крила,
сигнали ще изпращат, за да може
до нас да стига... райска светлина.