Не разбирам понякога как, тъмното ни застига, дори мечтите ни, да са факт губим пак светлата диря.
Потъваме във страхове, отдавана в нас закърнели, болките ни - &nbsp;цяло море, от безсилие са прелели.
Издигаме високи стени, около своето его, нараняваме любимите си, да спасим единствено него.
Не разбирам понякога как, всичко се преобръща, всеки за всеки е враг, вместо да го прегръща.&nbsp;