Захвърлен върху тротоара, светещият диск разрязваше тъмната дълга улица с жълтия си фабричен ореол.
Върху късния час бе завинтен заглушител, принизявайки всеки звук дълбоко под гладкия асфалт, който сега имаше шанс да вдишва дълбоко от цепнатините оставени в черното небе за тези, които желаеха допълнителен екстаз.
В която и да е посока нямаше никакво движение, единственото нещо, което се местеше, бе луната, бореща се с плътни облаци запречващи видимостта Й към редиците от мъждукащи събратя от уличното осветление.
Понякога фигури преминаваха под жълтия уличен ореол, дори само за частица от момента... къпейки се в топлия поток от светлина изливащ се върху паважа.
Тази феноменална сцена бе оградена от невидима надежда, че краят на деня бе оставил малка частица от жаркото си сбогуване, поставяйки го в електрическа крушка, която да инжектира жълтото му ръкомахане.
Надеждата, че тъмнината няма вечно да бъде виждана като самотен параван, зад който се крият единствено нюанси на черното и дращенето на отдалечените звезди върху черната дъска на космоса високо над спящата земя.
Всичко това продължаваше докато слънчевият кръг отново не се издигна, помитайки изминалата нощ от улиците.
Караше уличното осветление да затвори очи и да почине в замяна на новия ден, който се стовари върху доскоро абсорбиращите тъмнина тротоари.
Крушката премигна няколко пъти и прибра жълтия диск обратно в недрата си.
Остана само краткотрайното възприятие за кръга, който стоеше там, и за момента, който той изряза върху подложката на нощта.
- - -
За в бъдеще, една по-гостоприемна и омайна обстановка.
Една по-фина и мигновена в извивките си линия на времето и пространството.