Две топли длани.
Погледа свенлив.
И бегъл спомен -
незарасналата рана.
Дъждът е онзи,
който не ръми.
А слънцето се спотаява.
На тавана.
Навън луната -
някакво петно,
заплела си в косите
облачното цвете.
Набързо появи се.
Но защо тъй бързо
ще си иде
след което?
И само малко,
дребничко щурче
в заспалите треви
цигулково изплаква.
Страхува се
да не събуди
онзи миг,
дано да не пробуди
тишината.
Две топли длани.
Поглед на момче.
Луна, която
винаги си тръгва.
И само бегъл спомен
за море
ще мокри
обоселите и стъпки.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me