Събудих се, а слънцето го няма...
Наоколо  все още има мрак.
Във ъгъла луната е голяма.
Отива си, но се усмихва пак.

През клоните небето розовее.
Видях,че идва вече утринта.
Деня наднича само, но не смее,
да се опълчи още на нощта.

Изпращам си последната прозявка.
Излъщвам тялото си след съня.
И ставам бързо, без загрявка,
живота си и днес да продължа!
    28.07.2013г. Драгойново