Денят- прегърбен- се наведе
под арката на любовта
и с бърза крачка се поведе
към своята любов- нощта.

А тя постели му завеса
от черно меко кадифе.
Луната с нейната намеса
сервира нощното кафе.

Щурците пък във хор запяха
със свойте звънки гласове.
Със песните си те наляха
трохи във зрели класове.

Те правят вечер серенада
на влюбения ден в нощта.
А сутрин не без изненада
отново палят му свещта.

Във гласов хор щурците пеят
и чакат утрешния ден.
И всяко лято тъй живеят
щурчета палави във мен.