Похвали се мома Елена,
с усмивка слънчева родена:
“От славея по-сладко пея,
от слънцето по-ярко грея...”

При нея млад юнак долита,
в очи я гледа и я пита:
“Това ли е момата, дето
от слънцето по-силно свети?”

Елена цяла засиява,
с усмивка момъка огрява:
“Виж, слънцето залязва вече,
а аз горя и ден, и вечер…”

И слуша момъкът чудесен
гласа, омаен като песен…
“Девойко, силата си давам –
и ден, и нощем да ме сгряваш…”

Марин Тачков

\"Български песни\"