Все някога ще се случи, зная
и ще можем да му се насладим,
но днес не искам да гадая,
дали можем от море далеч да стоим!

Морето ще е красиво, зная
и в шума му ще си промълвим
и когато се гмурнем в него докрая
знам, че няма да може да се укротим!

И после ще се усмихнем тримата, зная /Аз, морето, Ти/
и мигът ще е от щастлив по щастлив!
Да си шепнем реално тримата мечтая,
а не да си пишем стих след стих!

Спри! Нека  плуваме до края
и да усетим красивия Миг!
Знам, че сме близо там до тая –
Мечта, приютила ни в един миг!