В душата ми снежинки наваляха
и тези снежинки,сърцето ми завладяха,
от този студ душата ми трепери,
спокойствие не може да намери.
Днес чувствата като стъкла са разпилени,
сърцето в ледената кръв се дави,
очите ми заспиват уморени.
Живота не такъв бе в моите представи.
А толкоз малко исках от живота-
една душа поне да ме разбира
и малко обич,
в две шепички да се побира!