Държеше главата си високо, тичайки с поглед през наслоените един върху друг редове от полупрозрачни, с ореол около тях, запечатали заглушена светлина и образ от миналото... бивайки прожектирани в пълния с прах въздух.

“Зашлевяван” от протегнатите ръце, опипващи и търсещи да приберат в тъмните си пазви шепа от саждите на носталгията с изтекъл срок на годност.

Понякога се натъкваше на празни лавици.

Липсваха спомените, и на тяхно място имаше единствено купчинки с прах представляващи изсъхналия скелет на някогашното живо и дишащо, заловено в плен минало.

И това помещение...

Подът представляваше някогашните разтопени останки на пустинята даваща убежище на бродещите из пясъците “лаборатории” за спомени.

Стените бяха напукани, с процепи пропускащи свистенето на червения вятър който беше лют за очите му, карайки го да лагерува под короните на дървета с листа заменени от писма, които не бяха открили получателя си, открили пътя си и забили се в сухите клони.

Докато крачеше през отрупаната с празни листи хартия земя, през един от прозорците ясно се виждаше че нещо в зараждащата се утрин оставяше странен отпечатък върху синкаво-червеният хоризонт.

Нещо с главоломна скорост падаше от небето, разтваряйки облачната покривка по пътя си.

Внезапно в ушите му започна да кънти ехо от камбанен звън, което активира всяко едно от осезанията му, принуждавайки го да напусне полето с лавици.

Тъкмо бе положил крак върху обширното глухо поле, когато обектът се сблъска с рохкавата оранжева почва, изхвърляйки мигновен сърп от ударната вълна право в гърдите му, което го стовари по гръб.

Тялото което бе заровено бе малко по размери, ала скърцащият звук от изстиващата му повърхност деформираше пространството около него.

С всяка крачка която го доближаваше до падналото тяло лавиците със спомени започваха да изчезват зад него, оставяйки само блед остатък върху късата му памет.

Обърна се назад, след това пак напред като от изневиделица залитна, от страх затвори очи и зачака.

- - -

Накрая отново помириса влагата и студа.

Отвори очи и се загледа в лавицата издигаща се в мъгливия таван.

Пътуването едва бе започнало.