Солта е ценна като всичко бяло.

За нея са се водили войни.

Дори кошутата с пределна нежност

Във нея впива устни и мечти.

За нея няма граници, прегради,

Забрани тежки, скупчени врати.

По пътища вълшебни и горещи

В пустинята като река струи.

За нея се преместват планините.

Дори морето се превръща в прах.

С едничка безподобно сладка мисъл,

Във рана да я сложат – пълен крах!

Стефан Стефанов

24.08.2013 GBBG