Шепа истини, шепа надежди.
Шепа тишини, настръхнали
онемели усещания.
Хвърлени въпроси,
очаквания, желания,
битки, вихри, пътища.
Пресичат се разстояния.
Шетат из душата ми.
Когато дори и вятърът е влюбен.
Боли, прошепвам ти
и притихвам в сълза -
капчица, която се слива с теб.
И любов ме позна в спрялото време.
Вричане в обичане се сгушва.
Аз съм твоето безвремие.
Ела, събрах се... Чакам те!
© Ванко Николов (Starkmaster® vn)