България е все така красива
с природата-неспирен Божи дар,
момичена - и от звезди по-дивни,
с таланти надарен е млад и стар.

Но бедността ни срина до земята
и не върви със тази красота -
едни да се пресищат от благата,
а други да са бедни до смъртта.

Сами се примиряваме с живота,
не отсега,от предни векове
и в някаква си нашенска Голгота
привеждаме глави и колене.

Предателства и завист ни травмират,
не сме единни - й тъй, за добро,
герои български сами умират,
а ние пак затъваме във зло.

Щом видим пък насреща светла личност,
по-склонни сме за миг да я сразим
и затова все срещу вятър тичаме,
и,безморал,нанакъде вървим.
    

             Из поетичната книга на авторката \"Стихове от жаравата\", юли 2013 год.