Попитай, ако стигат думите
целувай, ако няма в мен надежда,
чуй как под есенните шуми
за нас отново всичко се подрежда

В дъха на зимата- сърцето
ще бъде винената твоя чаша,
от слънцето по-силно свети
любовта, но ако истински е наша...

Не твоя или моя, не дели ни
а всеки себе си във другия обича,
но мога да те чувствам в твойто име-
теб, която уж на мене не приличаш

Какво е времето - освен въздишки,
освен съмненията - загуби любов,
любов са всички мои нишки,
топлота и огън - не измамен зов...!

Любовта убива времето -
дава сигурност и топлота и сила,
чувствата и са най-големите -
не позволявай ти без мен да си унила!