Тя обеща,
каза ми \"Ще се видим преди да си тръгна\".
Но после сякаш забрави,
сякаш ме изостави.
Тръгна си...
Не се сбогува,
не ме прегърна,
не се затъжи,
не се обърна,
просто си тръгна...
Забрави ме... а аз я чаках.
Чаках последния ни миг,
който щеше да е тъй велик.
Чаках да я видя,
да й кажа колко е красива,
да й кажа колко ще ми липсва
и как без нея да съм ми писва.
Чаках... чаках този миг,
в който щях да съм велик.
Щях с цвете в ръка,
да изкажа прелестни слова.
Щях да и покажа магически места.
Щях да и изсвиря песента.
Щях да я направя най-щастливата в света.
Но тя реши че е заета,
че няма време за това.
Тръгна си...
Остави ме...
Сам... с разбитата ми душа.