Още помня мириса на студеното цвете,
докоснало с пръсти гърдите ми,
и пътя на капката
от стеблото до устните тичинкови,
помня и слънцето, затичало се
по прешлените на синия лед в очите ти,
помня и ребуса на силуета,
докато, в бързината, не успяваш да разрешиш
тишината върху раменете си,
но какво ми остава след теб,
освен да гриза изсмукан език,
и да си мисля, че е пеперудено пипалце,
което ексхумира залутаните ми мисли,
седнали на прозореца
между бедрата на разкрачилата се нощ,
да си мечтаят румсървиз за закуска -
смях от восъчни ангели
посолен с изсушено от страстта ни море.