\"Малка спретната къщурка
с две липи отпред...\"
Ран Босилек
Защо ли винаги за нея мечтаем,
за къщичката с двор и с две липи...
Но вечно \"връх\" - нагонът траен,
изправен пред мечтата ни стои.
И все катерим, кой - късно, кой - рано,
забравили мечтата си някъде там,
догдето вървяното стане извървяно
и остане само копнежът - неизвървян.
Иначе, все за нея си мечтаем,
за къщичката с двор и две липи отпред.
Но идва времето да осъзнаем -
\"върхът\" или мечтата ни е приоритет.
А все го катерим, така и не разбрали,
забравили мечтата си някъде там...
Догдето по стръмнините сме вървяли,
дошло ни е време за миро и тамян.
aza_9