Колко дни те търся, минути, секунди,
станали години, минали без жал.
И на дъх-живота бия се на рунда,
падам поразена в блудкавата кал.

Стана цяла вечност, аз те диря още,
има ли надежда, няма ли, не знам.
Дните безконечни след кошмари нощем
точат се безлично - ти си нейде там.

Даже да те срещна май ще проиграя
шанса да те имам бяга все от мен.
Щастието идва в мигове нетрайни
а пък на илюзии моят ум е в плен.