Камарад, приятелю мой амиго,
приятелството е камък безценен, най- скъп,
не го ли опазиш, после върви, намери го
по своя си трънлив, незнаен и дълъг път.

То не иска ни вода, нито гозба, нито хляб,
но то  е най- капризния дар на душата.
Който го няма е нещастен, и беден, и сляп,
а който го има жъне жътва богата.

То не иска нито пари, коли, нито имот,
чужди му са всички блага на земята.
То може да бъде слънцето във твоя живот-
без него сам ще се луташ в тъмата.

То не признава нито богатство, нито слава.
То самото - такова богатство безценно.
Кой може да го цени дарове получава,
Той от себе си трябва да дава безмерно.

Затова, приятелю безценни мой, амиго,
нашето приятелство дълготрайно, нека
да направим всичко- аз и ти, но запази го,
със нас все то да бъде от никне до века.