Слънцето палаво намига.
Пали настръхнали желания
в лавандуловото утро.
Усещания за страст
в допира на пръстите
взривяват света ми
в две горещи, галещи ръце
ненаситно искащи и даващи.

А слънцето пак палаво пали
капките нежност-
роса по устните на жена
и обещава грях, много грях.
Светлина. В сливане.
И притихва...
В потъване.

_{Ванко Николов (Starkmaster)}