Отдавна свикнах да бъда изоставян и от това да не се чувствам наранен,
нямам нужда от твоето присъствие за да запълвам празнините вътре в мен!
Лъжите вече не ме карат да плача, гледам на тях, като на глупава шега,
също така не изпитвам ужас от тишината и се научих да живея със собствената си тъга...
Но ето те пред мен застанал - готов да ми се подариш, като жертвен агнец...
Като дете наивно в нозете ми си паднал, че чак ми е съвестно към теб да съм подлец.
За жалост знам какво се крие зад невинната усмивка - лицемер готов сърцето ми да изяде!
Отказвам да допусна бистрия ти поглед към нови грешки да ме отведе...
Не се измъчвай да казваш, че с мен е специално, няма нужда да ме залъгваш с това!
Реших вече, че ще ти дам, каквото искаш...Просто... спести ми поне тази лъжа!
И не се изненадвай, че щом се събудиш мен ще ме няма, дори няма да се гушна в теб да поспя!
С времето се научих първи да ранявам, за да мога поне парченце от себе си да съхраня!
Мога да те накарам да забравиш за всичко, само ще прокарам по теб горещите си ръце,
може би само те могат да компенсират това, че след всички грешки не ми остана сърце...
Не мога да обещая, че с ще се опитам да обичам пак, просто няма как...
Приеми факта, че си на път да се влюбиш в безнадежден единак!