Потъвам в миг. 
Единствен миг.
НепрЕходен.
Неповторим.
Миг на безвремие.
Прашинка малка
от вселенска Вечност.
Разтварям се до атом.
Безмълвна във мига
оставам.
Миг на нирвана.
Душата отделя се 
от тялото.
Събира светлина.
Събира Вечност.
Далеч остават
суети и злоби.
Всичко толкова е дребно,
че го няма...
Тъй уморена
от човешки битки
и непоносими рани,
във този миг
разтворена,
завинаги
аз искам да остана...

val - Валентина Цвяткова