Измислица не си! Ти бе реалност
заченат първо в майчино сърце.
Закърмих те с любов и в благодарност
роди ни се... със ангелско лице.
Усмихнато чаровен, непредвидим
растеше, преоткриваше света.
По детски непринуден, много видим,
подаваше приятелска ръка.
Животните обичаше безмерно,
уличните жалеше на глас,
а Рошка, котето ни, безрезервно
очаква те и днес на този праг.
Аз често, късметлия те наричах,
късметът бе във чистата душа,
щом можеше със обич да се вричаш,
на близките, избрали любовта.
Сега си Ангел, вече всички знаем,
от Белите... със мисия една,
дори безореолно да даряваш,
на хората.... небесна светлина.
Таня Мезева