В ефира се срещнахме.
&nbsp;
Всеки в своята самота
с не една съкровенна мечта
в ефира се срещнахме.
Със стихове се запознахме.
Мисли, чувства споделихме.
Високо до ботовте стигнахме
и що е душевна блезост узнахме.
Време много за ефира отделихме. 
То бързо, бързо, бързо отлетя.
В ефира навред се разпиля.
С времето имладостта ни изчезна
и обратно веч не се върна.
Време беше с очи да се видим,
ефира с реалност да сменим
в път задружен да вървим.
Но! За беда, беда голяма
възможност за това веч няма.
Има старост-болест неизлечима
и мисъл за преход от конечността
в лоното безкрайно на Вечността. 
&nbsp;